Джоузеф Морган: Най-лошото тепърва предстои

Когато разговаряхме с Джоузеф Морган стана ясно, че той е истински фен на „Дневниците на вампира“, също толкова заинтригуван от митологията на сериала и съдбите на героите, колкото са и феновете. Той си знае нещата, що се отнася до двойнички и проклятия и познанията му за всички вампири, освен този, е впечатляващо.

За остатъка от втори сезон:

Ако бях направил, това което исках и каквото се надявах с ролята и начина, по кйто го направих, тогава хората щяха да разпознават Клаус като най-злата личност, която някога е посещавала Мистик Фолс. Със сигурност. Най-лошото тепърва предстои.

За това как той вижда Клаус:

Ако си най-мощния човек в целия свят, тогава нищо не е заплаха за теб и следователно можеш да откриеш хумор във всичко и да си играеш с всичко. В 19-ти епизод, когато приковах Илайджа към стената и казах „Не ме лъжи!“ и се извиках в лицето му, мисля, че това беше единствения път, когато съм крещял в сериала. Може би съм викал още веднъж, но е много слабо и игриво, защото имам чувството, че Клаус просто е на това ниво, когато знае, че всички ще направят каквото им каже. Той един вид съдържа известна степен заплашителност.

За продължаването в сериала след втори сезон:

Не мога да кажа как ще е, но наистина се надявам да се случи. За мен това беше невероятно преживяване, да снимам последните няколко епизода от втори сезон. Герои умряха и се върнаха в сериала в ретроспекции и по други начини, така че знаете, аз силно се надявам това да продължи по-дълго. Защото, нали знаете, тъкмо започвам да го изучавам.

Какво иска да види от историята на Клаус:

Бих се радвал да се върнем хиляда години по-рано, защото от части ще бъде интересно. Предполагам, че ще носи тога, сандали и подобни неща. Главно, заради случилото се там, аз живея, и бих се радвал да изуча цялата ситуация.

За историята на двойничката Петрова:

Знаете, че и Катрин е двойничка. Първоначалната Петрова, бих искал да вида как това се е случило и защо е свързана с проклятието и следователно нейната двойничка трябва да бъде жертвана 500 години по-късно както и хиляда години по-късно. Защото това ми е много интересно от гледна точка на това как всички те са се появили.

За работата с Нина Добрев като Катрин и Елена:

Предпочитам да работя с Катрин, защото има нещо по-завладяващо в нея, нейната мрачност и злобна страна. Елена е толкова чиста, добра и праведна. Нейният морал понякога е плашещ. Имаш чувството, че тя е тази, която ще спре музиката на парти и ще каже на всички да си отидат у дома. Докато Катрин само иска партито да продължи цяла нощ. Нина е тази, която изкарва това. Тя внася различна светлина в двете. Фантастично е.

За пристигането да работи в „Дневниците на вампира“:

За мен най-хубавата част от това е, когато стигнах там и осъзнах, че ентусиазмът на всички в сериала съвпада с моя. Защото съм много голям фен на жнра, на сериала, и бях изключително развълнуван да играя вампир, или както сега знаем, хибрид. Да се потопя в този свят.

За приобщаването към актьорския състав:

 От началото, когато отидох там, наистина положих усилие да се интегрирам с актьорите и екипа и наистина се почувствах като част от семейството. Реших, че ще приемам всяка покана за питие, вечеря и всичко такова, само за да се почувствам колкото се може по-удобно с тези хора. Така че, когато имах сцени с определена степен на заплашителност, щех да се чуватвам удобно.

Кое прави сериала различен от останалите:

Вампирите, които ние играем в „Дневниците на вампира“ ги наричам „романтични вампири“. Ако сте гледали „Бъфи, убийцата на вампири“, „От здрач до зори“, или „30-дневна нощ“ те виждат неща, когато вампирите и лицата им изведнъж стават противни. Или изглеждат необикновено и чудовищно от самото начало. Ние общо взето сме най-привлекателните вампири. Така че, според мен, в нас има много повече човешки аспект. Ние сме по-малко чужди, отколкото да кажем, вампирите в „30-дневна нощ“.